Психолог или Chat GPT

Това, което ме провокира да напиша този текст е една случайна среща с дама, която ме е посещавала преди време в качеството ми на психолог. След като си разменихме обичайните любезности, дамата каза: “Скоро ще ти се обадя, имам нужда да си поговорим. Аз ползвам Chat GPT като психолог, но...той не може да мълчи като теб.”

Тези думи ме впечатлиха. И ме накараха да се замисля върху нещо много съществено.

Защо мълчанието е толкова важно в психотерапията?
И дали то не е една от най-съществените разлики между общуването с психолог и Chat GPT?

Мълчанието е пауза. Паузата е пространство - за размишление, за разбиране, за осъзнаване. За страдание, за скърбене, за осмисляне на случващото се. За прецеждане на настоящата реалност през миналия ни опит.
Паузата може да звучи като стопиране, но тя може да е силно вътрешно преживяване. Може да е преживяване на огорчение, на разочарование, на болка от самото съществуване. Или на радост и благодарност, че сме живи и сме тук.
В паузата правим избори и вземаме решения. В паузата си задаваме въпроси.
Кой съм, на къде отивам?
Искам ли да продължавам по същия начин или искам да променя нещо?
Какво искам да променя?

За някои хора паузата е неприятна, скучна, неловка, дори страшна. Привикнали сме да пълним пространството с думи и действия, с говорене и правене до изнемога. Само и само да не спрем, защото спрем ли изникват тревожни въпроси - за смисъла и безмислието, за свободата и отговорността, за остаряването и смъртта. Въпросите на съществуването, които колкото и да се опитваме да избягваме, все някога ни застигат. И колкото повече сме избягвали паузата, толкова по-неподготвени сме да се срещнем с въпросите.

В диалога с Chat GPT няма пауза. Той отговаря веднага и има отговори за всичко. Завършва отговора на въпроса ни с въпрос дали искаме още информация, още техники, още отговори, таблици, ама да го подреди ли още по- добре, така добре ли е или да направи още нещо, още и още едно проучване... и така до безкрай. Рогът на изобилието от мнения, препоръки, съвети и винаги любезен и възпитан. Мечтаната интеракция, която твърде се отдалечава от общуването в реалния живот и повече прилича на реклама на фармацевтични или козметични продукти.
И за да не бъда разбрана погрешно ще кажа, че не отричам ползата от него в цялост, на мен лично ми върши добра работа, а и аз обичам хубавите думи и доброто отношение.
В този текст, обаче става въпрос за нещо различно от това да потърсим информация или да се ориентираме по някакъв въпрос. Става дума за провеждане на психотерапия с Chat GPT.

Психотерапията е пътуване в себе си, по време на което е добре някой да те “държи за ръка”. Психотерапевтът е спътник, съзаклятник, съучастник, който съпреживява това пътуване. Психотерапията е процес на опознаване на себе си, на начина, по който реагираме или се чувстваме в определени ситуации и най-вече отговор на въпроса защо реагираме или се чувстваме така. Не можем да променим нещо, което не познаваме. В процеса на психотерапия има време за тъга, за споделяне на болезнени и срамни преживявания и мисли. Има време също за шеги и смях, за ирония и самоирония. Изобщо много прилича на дълго, споделено пътуване.
В психотерапията има време за мълчание, за пауза, в която да отекне шумът от току-що срутилата се кула на надеждата, на несбъднатото, на неслучилото се, на завинаги изгубеното.
Друг път в паузата светва лампичка, която е давала на късо до момента, проблясва искрата на въпроса “Дали ще мога?”, прокрадва се допускането, че може би е възможно “Ще опитам..”, изгрява отново желанието “Искам!”.

Попитах Chat GPT какви са предимствата и недостатъците от ползването му като психолог и той ми предостави следния “обективен” поглед по въпроса. След всяко формулирано от него предимство или недостатък ще вписвам моята обективна гледна точка.

Предимства

1. Достъпност 24/7

• Можеш да пишеш по всяко време, без записване на час и без чакане.
• Подходящо при внезапна тревожност, безсъние или нужда от “изливане” на мисли.

Да, това е вярно. Но именно тук се крие и една уловка. Когато всичко е “на момента” и “веднага”, губим способността да издържаме паузата между нуждата и удовлетворяването й. Ако имаме винаги на разположение “утешител” или “успокоител”, рискуваме да регресираме към много ранни модели на зависимост - като бебе, което плаче и веднага получава утеха. Като възрастни е много важно да можем да се успокояваме и сами.

2. Анонимност и липса на осъждане

• Много хора се чувстват по-свободни да говорят за лични или срамежливи теми, защото няма човешки поглед срещу тях.
• Това помага за по-честно споделяне.

Това може първоначално да подкрепи споделянето на трудни теми. Но ако се чувстваме спокойни единствено, когато отсъства човешкият поглед, това вече е тема за работа.
Такова ограничение може да бъде преодоляно в терапевтичното пространство, където да се осмелим да споделим себе си с друго човешко същество, вместо да го избягваме. Има един принцип за справяне със страховете ни, според който е необходимо да се излагаме често на стимула, за да намалим интензитета на емоционалния отговор. В защитената среда, в която се случва психотерапията, можем постепенно да се изложим на този страх - да се покажем, да бъдем видени и да установим, че можем да го понесем и ще оцелеем. Че присъствието на другия може да бъде и подкрепящо, а не заплашващо.

3. Цена и удобство

• Безплатно или много по-достъпно от психотерапията
• Не изисква пътуване или срещи на живо

Да, удобството е предимство. Но понякога удобството е и капан. Човешките срещи - тези, които наистина помагат - изискват усилие. Да станем, да отидем, да се появим. Това “появяване” е част от терапията: то е поемане на отговорност за проблема и грижа към себе си.

4. Информация и техники за самопомощ

• Може да предлага научно обосновани методи като дихателни упражнения, когнитивно-поведенчески техники, водени медитации, дневници на мислите и т.н.
• Добър инструмент за психообразование - разбиране на емоции, поведение и връзки.

Да - и това е реална полза. Но само знанието не е промяна. Промяната идва, когато знанието срещне преживяване - когато нещо бъде почувствано, изстрадано, изговорено в присъствието на друг.

5. Неутралност и последователност

• Няма лични предразсъдъци или емоционални реакции като раздразнение и умора.
• Може да проследява мисловни модели, ако се ползва редовно.

Няма как да има предразсъдъци и емоционални реакции, тъй като е изкуствен интелект. Именно човешкото присъствие на терапевта, с нюансите в настроението и реакциите му, е лечебно. Терапевтът не е безстрастен наблюдател - той участва, отразява, реагира. Най-вече връзката и отговора на другия човек помагат да се оформят нови вътрешни модели.

От “обективния” поглед става ясно, че Chat GPT не познава дълбочината на терапевтичната връзка и специфичната роля на терапевта в тях. Няма и как да я познава - той не е способен да преживява.

Да видим сега недостатъците.

1. Липса на истинска емпатия и човешко присъствие.

• Chat GPT може да симулира разбиране, но не изпитва емоции.
• При тежка депресия, тревожност, травма или суицидни мисли е задължителна реална професионална помощ.

Това е вярно. И, да - психотерапевтът не трябва да бъде краен вариант за “когато стане тежко”. Психотерапията не е спешна помощ, а процес на развитие.

2. Ограничен контекст

• Не вижда невербални сигнали (тон, изражение, език на тялото).
• Не може да прецени нюанси като например дали дадено поведение е тревожно или просто временно състояние.

Да. В терапията често най-важното не е в думите.

3. Риск от неподходящи или повърхностни съвети

• Отговорите може да звучат убедително, но да не са напълно подходящи за конкретната личност или ситуация.
• Понякога може да “успокои”, вместо да помогне реално за промяна.

Съгласна съм.

4. Липса на терапевтична връзка

• В психотерапията именно взаимната връзка и доверие са лечебният фактор. Това липсва в разговор с изкуствен интелект.
• Тя не може да бъде заменена от алгоритъм.Тя не може да бъде заменена от алгоритъм.Тя не може да бъде заменена от алгоритъм.

Няма и как да я познава - той не е способен да преживява.

Точно така.

Обобщение (от Chat GPT)

• Chat GPT може да бъде полезен инструмент за подкрепа, саморазмишление и първа помощ при емоционален стрес.
• Но не може да замести психотерапевт, особено при дълбоки психологически проблеми, травми или клинични състояния.
• Най-добрата употреба е като допълнение - за дневник на мислите, тренировка на емоционална осъзнатост или подготовка за реална терапия.

И веднага след като обобщи ми предложи конкретни начини как да го ползвам като психологически помощник, така че да ми е най-полезно. Мерси, Chat GPT, но ще пропусна. Защото....

Ние израстваме единствено и само като преодоляваме препятствия и се осмеляваме да се изправим срещу предизвикателства, като повишаваме прага си на търпимост към дискомфорт и несигурност. В този смисъл е абсолютно наложително да се научим да се излагаме на фрустрация и да я понасяме от най-ранна детска възраст, което означава да свикнем и приемем, че нашите нужди няма да бъдат задоволявани незабавно, а понякога изобщо няма да бъдат задоволявани. Само така можем да се адаптираме към тази несигурна и нестабилна реалност, в която съществуваме и да постигнем някаква устойчивост. Като преодоляваме трудности, понасяме неудобства и плащаме цената на това да си човешко същество с всичките му предизвикателства.

И ето едно наистина голямо предизвикателство, пред което сме изправени сега - Изкуствения Интелект.

“След 10 години ще имаме специализиран изкуствен интелект във всяка една област - от земеделие до астрономия, журналистика и др. Дори и най-човешките професии като психотерапевт и лекар могат да бъдат заменени”

Доц. д-р Мариана Тодорова, футуролог към БАН