За да решите своите проблеми вие трябва да знаете кой е източникът им. Емоционалните проблеми са като всички други. Ако неправилно определите източникът им, ще изгубите сили и време, за да ги победите, но безуспешно.
Но как можете да определите причината? В психологията и психиатрията има толкова много теории обясняващи причините за различни емоционални проблеми, че човек лесно би се объркал.
За да изясним ситуацията нека да започнем с две прости формули. Ако ги разберете и научите сега ще икономисате много време и усилия впоследствие.
A → C
A = активиращо събитие
C = чувство или действие
Старата теория утвърждава, че "А" предизвиква "С", че външната ситуация предизвиква вътрешните чувства и ви заставя да действате по определен начин.
Но това не е вярно. Външните по отношение на нас неща оказват малко влияние. Усещанията ни дават представа за обкръжаващата ни действителност. Ако затворим очи и уши външният свят изчезва и въздействието му върху нас е минимално. Обект, който не можем да определим с нито един орган на чувствата не може да ни накара да се смеем, да плачем, да избягаме, да пеем или танцуваме. Външните предмети нямат магически сили – те не могат да проникнат в главите ни и да породят чувства. Те просто си седят в сензорен мрак и чакат да ги забележим.
A → B → C
B = мисли, убеждения, нагласи, интерпретации.
Нашият мозък преобразува ситуацията (A) и това създава чувството (C).
Вместо да гледаме само какво се случва, трябва да разглеждаме какво мислим за това, което се случва.
A: Шефът на Филип го критикува.
B: „Това е несправедливо!“
C: Гняв.
Възможно е да се предположи, че гневът на Филип е предизвикан от критиката на шефа, но всъщност причината е в това, което Филип е помислил за критиката. Ако той я е сметнал за обоснована би почувствал вина или безспокойство, но гняв се изпитва тогава, когато възникнат мисли за несправедливост.
Гневът идва не от шефа, а от мисълта за несправедливост.
A: Ана се поглежда в огледалото.
B: „Аз съм дебела.“
C: Тъга.
Някой може да си помисли, че за всичко е виновно визуалното въздействие от съзерцанието на пълното тяло. Кой не би се разстроил?
Много жени се разстройват. Ана явно признава съществуването на идеално женско тяло (културен стандарт, който постоянно се променя) и смята, че е длъжна да съответства на този стандарт. Произходът на това чувство за дълг е забулено в тайна. Тя явно е достигнала до извода, че е пристъпила въображаема линия, зад която, по нейно убеждение се намира неприемливо тегло и тя е принудена да казва на себе си, че да преминеш тази линия е ужасно. Ефектът от отражението й в огледалото бледнее в сравнение с богатото й въображение. Това, което предизвиква депресивност при нея не е теглото, а мозъкът.
A: Петър усеща болка.
B: „Това е рак.“
C: Паника.
Даже такова първично усещане като болка се интерпретира от нашия мозък. Ако мускулите ви болят след тежка тренировка във фитнеса, вие можете да оцените това като признак, че тренировката е била успешна. Болката при раждане може да бъде много по-силна от тази, при което и да е заболяване, обаче последната е много по-тягостна, тъй като мозъкът възприема различно тези две болки – едната води до продължение на живота, другата може да го унищожи.
Когато изпитвате неприятни чувства — търсете B: какво сте си помислили.
Когнитивната терапия учи да заменяме „B“ — нереалистични убеждения — с по-адаптивни и истинни.