Когнитивна терапия при депресивни състояния

Депресия. Класическият депресивен синдром е съставен от три основни симптома: болестно потиснато настроение, понижена волева активност и забавен мисловен процес.

Потиснатото настроение е най-важният и най характерен депресивен симптом, който се изразява в намален емоционален контакт, сколонност към песимизъм, отслабване или дори загуба на способността за изпитване на удоволствие и радост, чувство за отчаяние и липса на перспектива.

Понижената действена активност се проявява със субективно усещане за намален жизнен тонус, лесна уморяемост, вялост, слабост, постепенно нарастване на чувството за несигурност и нерешителност. Настъпва изразен енергетичен спад, намаляване на активността, ограничаване до пълна загуба на интересите и инициативността.

Мисловният процес е забавен, потиснат, с удължено реактивно време за отговор, което допълнително усилва тревожността и чувството за несигурност. Появяват се малоценностни изживявания и идеи за „некадърност“, „затъпяване“, „оглупяване“. При всяка депресия, освен това са изявени с различна интензивност и типични сомато-вегетативни промени (т. нар. витални, биологични, физиологични или соматични симптоми).

Сомато-вегетативните промени заслужават особено внимание, защото в редица случаи те са в основата на първите оплаквания от депресивно болните. Най-честите витални симптоми при депресия са безсъние, липса на апетит, сексуални нарушения и главоболие.

Депресията се развива в отговор на възприемана или действителна загуба.

Когнитивната терапия се основава на убеждението, че основният определящ фактор за поведението на пациенти с депресия са негативните му идеи за себе си, за житейската му ситуация и за бъдещето.

Целта на когнитивната терапия – да намали емоционалния дистрес и другите симптоми на депресия – се постига посредством изследване и промяна на грешните интерпретации, дисфункционалните нагласи и дезадаптивното поведение на страдащия.

Когнитивна терапия при състояния на тревожност

Тревожност. В еволюцията и в нормалната психология страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира за търсене на стратегии за спасение при реална опасност.

Тревожността е емоция, която сигнализира възможна, очаквана, но недиференцирана, неясна застрашеност. Тя става особено актуална при човека , с неговата способност за предвиждане на евентуалното бъдеще и обмисляне на всички възможни алтернативи. Бързите промени, които настъпват независимо от нас в средата, в която живеем, ни поставят непрекъснато пред нови ситуации и нови изисквания за адаптация. Тази непрекъсната надпревара с времето за съвременния човек естествено повишава и тревожността пред множеството алтернативи, между които трябва да взема решение, за да се справи с бързо менящите се условия.

Когато тревожността стане непрекъснато, непреодолимо състояние, което нарушава жизнения комфорт, тя е патологична.

Основната идея в когнитивното разбиране на състоянията на тревожност е свързана с това, че не събитията сами по себе си, а очакванията и интерпретациите на хората водят до тревожността. Водещи са интерпретациите, насочени към физическа или психосоциална опасност.

В някои случаи възприятието за опасност е адекватно на реалността. Проблематиката идва от това, че често тази опасност се надценява значително като това прави нормални ситуации, които нямат по-голяма степен на опасност от средното, да бъдат възприемани от индивида като изключително застрашаващи личната безопасност.

Когато усещането за заплаха се поражда от грешни интерпретации често те могат да доведат до последващо влизане в когнитивни порочни кръгове, които допълнително да засилят тревожността и от своя страна да доведат до състояние на паника, което не е адекватно на заобикалящата среда и ситуация, в която се намира индивида.

Много важна част от когнитивното обяснение на тревожността е свързано с разбирането за негативните автоматични мисли и дисфункционалните допускания и правила.

Негативните автоматични мисли са тези мисли, които се появяват спонтанно в ситуации, в които човек е тревожен, като този механизъм е извън неговия контрол. Тези мисли се явяват част от механизма на засилване на тревогата.

Дисфункционалните допускания и правила са общи вярвания, които човек има относно света и себе си и които играят роля в интерпретирането на определени ситуации по точно определен начин, като много често това може да бъде част от механизма на засилване на тревожността в ситуации, в които това не е адекватно.

Терапия при зависимости и хранителни разстройства

Програма за психична рехабилитация в защитена среда

Краткосрочна рехабилитационна програма в Терапевтична Общност „Феникс“ при зависимост към психоактивни вещества, алкохол и хранителни разстройства (булимия, анорексия, наднормено тегло)

Краткосрочната рехабилитационна програма в терапевтична общност „Феникс“ е с продължителност един месец и се провежда след детоксикация на организма в лечебно заведение. Програмата включва:

1. Изграждане на умения за контрол върху употребата на психо-активни вещества (ПАВ), алкохол и храна.

2. Откриване на връзката между употребата на вещества, алкохол, храна и личността на зависимия.

3. Изграждане на отговорност към себе си и близките чрез промяна на личността. Това се постига чрез използване лечебния метод на терапевтичната общност.

След приключване на рехабилитационната програма в терапевтична общност „Феникс“ предлагаме психологична и социална подкрепа по местоживеене, която се изразява в развиване на умения за комуникация, асертивност, подобряване на социалните умения, посредничество в социалната сфера и изграждане на умения за превенция на рецидив.

Крайната цел на програмата е елиминиране на риска от рецидив и повишаване нивото на личностово функциониране.